ПРАВИЛА

ЗА РАБОТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКИПИ В ЦСМП- ДОБРИЧ

ВЪВ ВРЪЗКА С  ИНФОРМИРАНОТО СЪГЛАСИЕ НА

ПАЦИЕНТИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРАВА

 

        Чл. 1. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва спешна медицинска помощ.

          (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

         Чл. 2. Оценката на здравното състояние на пациента не може да се основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.

         Чл. 3. (1) Всеки пациент има право на:

            1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

            2. достъпна и качествена здравна помощ;

            3. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско лечение.

            4. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

            5. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за оказване на спешна помощ.

             6. избягване на ненужно страдание и болка, доколкото е възможно, във всяка фаза на заболяването си.

            (2) Правата на пациента се упражняват при спазване на Правилника за вътрешния трудов ред на ЦСМП - Добрич.

            Чл. 4. (1) Медицинските дейности  по осъществяване на спешна помощ  на пациент се извършват след изразено информирано съгласие от пациента.

            (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

            (3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

            (4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие, то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

            Чл. 5. (1) За получаване на информирано съгласие отговорникът на медицинския екип /лекар или медицински специалист/ уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицата по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето, относно:

            1. здравословното му състояние и необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ;

            2. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в процеса по оказване на спешна медицинска помощ.

            3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

            4. вероятността за риска за здравето при отказ от лечение.

            (2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител, на  лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

            (3) Медицинските дейности  по осъществяване на спешна помощ могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без информирано съгласие, само когато непосредствено е застрашен животът му и:

            1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

            2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето в случаите, когато законът го изисква.

         Чл. 6. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, може да откаже по всяко време предложената спешна медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

         (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето.

         (3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар/медицински специалист/ и на един свидетел.

         (4) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

            Чл. 7.Спешна медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

            Чл. 8. Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено от него лице има право да подава жалби и сигнали до РЗИ при нарушаване на правата му или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

            Чл. 9. В случаите, когато пациентът е определил свой представител, медицинската информация се предоставя на него.

            Чл. 10. В случаи, при които има непосредствена заплаха за живота на пациента и той не може да бъде информиран, медицинския екип взима самостоятелно решения по диагностичните и лечебни процедури.

            Чл. 11. При пациенти, подлежащи на спешен медицински транспорт между лечебните заведения, медицинският екип изпълнява задълженията по осигуряване на информирано съгласие на пациента, придружителя или друго оторизирано лице.

            Чл. 12. Данните за информирано съгласие на пациента, определеното от него лице или служебно, съгласно чл.162 ал.3 от Закона за здравето се отразяват във фиш за медицинско обслужване на пациент от спешен екип и фиш за спешна заявка за транспорт.

 

            12.11.2015г.

            гр. Добрич